1. Президент Радев критикует конвергентные доклады
«Два конвергентных доклада — это радость для властей и тревога для людей, потому что каждый болгарин знает по своему кошельку, что инфляция, официально заявленная, составляет 2,7%, но реально она намного больше. Сами доклады не скупятся на замечания и страхуются от всевозможных рисков. Они четко перечислены внутри самих докладов.»
Президент Румен Радев сделал это заявление перед журналистами в аэропорту «Васил Левски» в Софии перед отъездом с официальным визитом в Казахстан и Узбекистан.
Оригинал на болгарском языке
"Двата конвергентни доклада са радост за властимащите и тревога за хората, защото всеки българин знае по джоба си, че инфлацията, официално декларираната, е 2,7%, но реално тя е много повече. Самите доклади не пестят забележки и се застраховат от всевъзможни рискове. Те са ясно изброени вътре в самите доклади."
Президентът Румен Радев направи това изявление пред журналисти на летище "Васил Левски" в София преди заминаването си за официално посещение в Казахстан и Узбекистан.
Источник: Actualno.com
Дата: 08.06.2025
Ссылка: https://www.actualno.com/politics/radev-za-konvergentnite-dokladi-radost-za-vlastimashtite-i-trevoga-za-horata-news_2456320.html2. Председатель парламента защищает доклады
«Я думаю, что конвергентный доклад объективен», — сказала председатель Народного собрания Наталия Киселова перед журналистами на сборе роз возле Казанлыка. Комиссары, с которыми я разговаривала, сказали, что ожидают, что государство в лице правительства продолжит работу, отметила Киселова. Она также сказала, что как в Народном собрании, так и в других государственных органах будут выполнены те действия, которые необходимы для плавного перехода. «Доклад объективен, органы имеют полномочия как до доклада, так и после», — добавила председатель Народного собрания.
Наталия Киселова, председатель Народного собрания Болгарии
Оригинал на болгарском языке
"Мисля, че конвергентният доклад е обективен", каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова пред журналисти на розобера край Казанлък. Комисарите, с които разговарях, казаха, че очакват държавата, в лицето на правителството, да продължи да работи, посочи Киселова. Тя каза още, че както в Народното събрание, така другите държавни органи, ще се свършат онези дейности, които са необходими, за да има плавен преход. "Докладът е обективен, органите имат пълномощия както преди доклада, така и след", каза още председателят на Народното събрание.
Источник: Eurocom.bg
Дата: 08.06.2025
Ссылка: https://eurocom.bg/2025/06/08/kiselova-dokladite-za-evrozonata-sa-obektivni3. Вице-президент: только БНБ справился с работой
Конвергентные доклады показали, что единственное учреждение, которое выполнило свою работу по подготовке страны к введению евро, — это Болгарский народный банк (БНБ). К нему нет никаких замечаний. «Если нужно сделать обобщение двух докладов — Европейской комиссии (ЕК) и Европейского центрального банка (ЕЦБ), единственное учреждение, которое выполнило свою работу, это Болгарский народный банк (БНБ). Утверждаю это с полной ответственностью — там замечаний нет», — подчеркнула она и отметила, что БНБ следовал всему процессу.
Илияна Йотова, вице-президент Болгарии
Оригинал на болгарском языке
Конвергентните доклади показаха, че единствената институция, която е свършила своята работа по подготовката на страната за въвеждане на еврото, е Българската народна банка /БНБ/. Към нея няма никакви забележки. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова пред журналисти в Казанлък, където беше гост на Празника на розата.
Ако трябва да направя едно обобщение от двата доклада - на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), единствената институция, която си е свършила работата, това е Българската народна банка (БНБ). Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в Казанлък, където беше гост на ритуала "розобер", част от 122-я Празник на розата. Твърдя го най-отговорно – там забележки няма, подчерта тя и посочи, че БНБ е следвала целия процес.
Йотова изтъкна, че предстои много работа на българските институции предвид тежките констатации в докладите – за стабилността в страната, качеството на управление, социалните дисбаланси.
Аз няма как да коментирам думите на Радев, но прочетох внимателно двата доклада и има доста обезпокоителни препоръки, коментира вицепрезидентът.
Источник: News.bg
Дата: 08.06.2025
Ссылка: https://news.bg/int-politics/jotova-s-obobshtenie-na-konvergentnite-dokladi-samo-bnb-si-svarshi-rabotata.html4. Граждане протестуют против евро
Десятки граждан собрались перед Болгарским народным банком в знак протеста против введения евро, организованного вновь партией «Возрождение». Участники демонстрации категорически заявили, что хотят сохранить болгарский лев как национальную валюту и настаивают на проведении референдума по теме. «Хотим сохранить болгарский лев, потому что это наша национальная валюта. Если не будет лева, не будет и Болгарии»,
комментируют протестующие.
Участники протеста партии «Возрождение»
Оригинал на болгарском языке
Десетки граждани се събраха пред Българската народна банка в протест срещу въвеждането на еврото, организиран отново от партия "Възраждане". Участниците в демонстрацията категорично заявиха, че искат да запазят българския лев като национална валута и настояват за провеждане на референдум по темата. "Искаме да запазим българския лев, защото това е нашата национална валута. Ако няма лев, няма да има и България", коментират протестиращи. Според тях приемането на еврото трябва да бъде решено от народа чрез референдум, тъй като става дума за въпрос с дългосрочно значение за страната.
Някои от присъстващите изразиха притеснение, че преминаването към еврото ще доведе до поскъпване на цените и зависимост от външни сили.
Участници в протеста заявиха още, че страната не бива да разчита нито на Русия, нито на САЩ, а трябва да следва свой път и да защитава националния си интерес. "Независимо от чия валута - левът е нашата хартийка", посочиха демонстрантите.
Припомняме, че позицията на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов включва твърда съпротива срещу приемането на еврото. По негови думи той е изпратил 52 писма до всички президенти и министър-председатели на държавите членки на Европейския съюз с искане за съдействие за спиране на процеса по присъединяване на България към еврозоната. Според него протестите на "стотици хиляди българи" вече са получили международен отзвук и не могат да бъдат пренебрегнати.
По-късно протестът ще прерасне в шествие, като участниците скандираха: "Искаме си лева!", "Не на еврото!" и "Оставка!". От партията обявиха, че протестните действия ще продължат в идните дни, седмици и месеци, докато не бъде чут гласът на народа.
Источник: News.bg
Дата: 08.06.2025
Ссылка: https://news.bg/society/desetki-grazhdani-na-protest-sreshtu-vavezhdaneto-na-evroto-pred-bnb.html5. Лена Бориславова: процесс уже необратим
Депутат от «Продолжаваме промяната» Лена Бориславова прокомментировала в эфире NOVA, что процесс присоединения Болгарии к еврозоне политически необратим после публикации последних конвергентных докладов, которые подтверждают полную экономическую готовность страны.
По ее словам, официальная дата, после которой нет пути назад — 8 июля 2025 г., когда Совет ЕС должен одобрить членство Болгарии в еврозоне с 1 января 2026 г.
Бориславова направила острую критику в адрес президента Румена Радева за его «непоследовательную» позицию относительно еврозоны. По ее словам, глава государства до недавнего времени утверждал, что нет необходимости в референдуме по этой теме, а теперь демонстрирует обратную позицию, ставя под сомнение готовность страны. Она выразила сомнение, что эта смена позиции может быть связана с будущими политическими проектами после окончания президентского мандата.
Депутат от ПП подтвердила, что формация внесет вотум недоверия правительству, но не раньше 8 июля, чтобы не ставить под риск процесс вступления в еврозону. «Мы выполним наше обещание избирателям и используем все парламентские механизмы, чтобы быть корректором управления», — заявила Бориславова.
Она отметила, что предстоят переговоры в рамках коалиции относительно темы возможного вотума. Среди рассматриваемых мотивов — захваченные институты, отсутствие реальной борьбы с коррупцией, а также замалчивание скандалов — включая дело «Холдинг Орион» и бизнес-деятельность, связанную с Христо Ковачки.
Из слов Бориславовой стало ясно, что есть расхождения во временном горизонте между «Продолжаваме промяната» и их коалиционным партнером «Демократична България». В то время как ПП настаивает на немедленных действиях после 8 июля, в ДБ более осторожны, допуская возможные действия только в сентябре.
На вопрос о контактах с другими политическими формациями, включая партию «Величие», Бориславова подчеркнула, что официальные переговоры не велись и что первые разговоры будут с партнерами из ДБ. Она исключила возможность сотрудничества с «Возраждане» или ГЕРБ, подчеркнув, что Борисов «не привык иметь настоящую оппозицию».
Бориславова назвала «абсурдным» утверждение Бойко Борисова, что ПП-ДБ саботирует введение евро через политические атаки. Она напомнила, что именно во время правления ГЕРБ в 2020 г. Болгария не выполняла критерии по инфляции и бюджетному дефициту. В отличие от этого, по ее словам, служебный кабинет Асена Василева в 2021 г. и правительство Кирила Петкова в 2022 г. предприняли конкретные шаги на пути к еврозоне.
Оригинал на болгарском языке
Депутатът от "Продължаваме промяната" Лена Бориславова коментира в ефира на NOVA, цитирана от news.bg, че процесът по присъединяване на България към еврозоната е политически необратим след публикуването на последните конвергентни доклади, които потвърждават пълна икономическа готовност на страната.
По думите ѝ, официалната дата, след която няма връщане назад, е 8 юли 2025 г., когато Съветът на ЕС трябва да одобри членството на България в еврозоната, считано от 1 януари 2026 г.
Бориславова отправи остра критика към президента Румен Радев за неговата "непоследователна" позиция относно еврозоната. Според нея, държавният глава до неотдавна е твърдял, че няма нужда от референдум по темата, а сега демонстрира обратна позиция, поставяйки под съмнение готовността на страната. Тя изрази съмнение, че тази промяна в позицията може да е свързана с бъдещи политически проекти след края на президентския мандат.
Депутатът от ПП потвърди, че формацията ще внесе вот на недоверие към правителството, но не преди 8 юли, за да не се поставя под риск процесът по влизане в еврозоната. "Ще спазим обещанието си към избирателите и ще използваме всички парламентарни механизми, за да бъдем коректив на управлението", заяви Бориславова.
Тя посочи, че предстоят разговори в рамките на коалицията относно темата на евентуалния вот. Сред разглежданите мотиви са завладени институции, липса на реална борба с корупцията, както и замитане на скандали - включително случая с "Холдинг Орион" и бизнес дейности, свързани с Христо Ковачки.
От думите на Бориславова стана ясно, че има разминаване във времевия хоризонт между "Продължаваме промяната" и коалиционния им партньор "Демократична България". Докато ПП настоява за незабавни действия след 8 юли, в ДБ били по-предпазливи, допускайки евентуално действие едва през септември.
На въпрос за контакт с други политически формации, включително партия "Величие", Бориславова подчерта, че не са водени официални преговори и че първите разговори ще бъдат с партньорите от ДБ. Тя изключи възможността за сътрудничество с "Възраждане" или ГЕРБ, като подчерта, че Борисов "не е свикнал да има истинска опозиция".
Бориславова определи като "абсурдно" твърдението на Бойко Борисов, че ПП-ДБ саботира въвеждането на еврото чрез политически атаки. Тя припомни, че именно по време на управлението на ГЕРБ през 2020 г. България не е покривала критериите за инфлация и бюджетен дефицит. За разлика от това, според нея, служебният кабинет на Асен Василев през 2021 г. и правителството на Кирил Петков през 2022 г. са предприели конкретни стъпки по пътя към еврозоната.
Источник: Fakti.bg
Дата: 08.06.2025
Ссылка: https://fakti.bg/bulgaria/977141-lena-borislavova-prisaedinavaneto-ni-kam-evrozonata-veche-e-neobratimo6. The Telegraph: Болгария может обрушить евро
Страна — это Греция на роликовых коньках, пишет Мэтью Линн, британский финансовый журналист.
Только несколько лет назад инфляция в Болгарии была двузначной. За последние два года в стране прошло семь раундов выборов. Коррупция широко распространена, а крупных индустрий мало. Никто бы не назвал Болгарию страной со стабильной экономикой. Но давайте не будем обращать на это внимание. У Европейского центрального банка (ЕЦБ) есть отличная идея. Давайте объединим ее валюту с валютой Германии, Бельгии и Франции. Что может пойти не так? Это пишет Мэтью Линн, британский финансовый журналист, для The Telegraph.
Ну, довольно много, как оказывается. Как показала Греция 15 лет назад, принуждение страны вступить в еврозону до того, как она готова, может привести к краху всей валюты. Евро пережило греческий кризис, но это не означает, что оно обязательно переживет и болгарский.
Это определенно еще один важный шаг вперед для евро. В среду Брюссель и ЕЦБ подтвердили, что Болгария наконец выполнила все критерии для присоединения к евро. Официальное решение ожидается в июле, а замена лева состоится 1 января следующего года.
Мы можем ожидать торжественную речь от Урсулы фон дер Ляйен, председателя Европейской комиссии, о расширении европейской семьи. Будут и грандиозные заявления от Кристин Лагард, председателя ЕЦБ (если к тому времени она не уйдет, чтобы возглавить Давос), о том, как евро наконец занимает свое место на мировой сцене. И будут фейерверки, пока старая валюта тихо похоронят и введут новые банкноты и монеты.
Конечно, с одной стороны, это будет победа для единой валюты. Болгария станет 21-й страной, которая примет евро, и тот факт, что все больше стран присоединяются к нему, безусловно, является признаком его силы, даже если действительно успешные экономики в Центральной Европе, как быстро развивающаяся Польша, не проявляют абсолютно никакого интереса к нему. И поначалу это на самом деле не будет иметь большого значения для экономики. Болгарский лев уже привязан к евро через валютный борд, что означает, что он не может ни подорожать, ни обесцениться.
Проблема в том, что очень трудно понять, как Болгарию можно рассматривать как часть естественной валютной зоны с Германией и Францией. Одна из проблем заключается в том, что большая часть избирателей, похоже, не особенно хочет евро. На прошлой неделе в Софии состоялся митинг в знак протеста против решения, а независимый президент страны Румен Радев уже предложил референдум по этому вопросу, что правительство критикует как «саботаж».
Можно было бы надеяться на чуть более устоявшийся консенсус по такому важному вопросу, как принятие новой валюты. Впрочем, если оставить этот вопрос в стороне, более тревожными являются фундаментальные экономические факторы.
Для начала, Болгария — одна из беднейших стран в ЕС, с ВВП на душу населения в 15 800 долларов (11 700 фунтов) по данным Всемирного банка, по сравнению с 54 000 долларов в Германии и 44 000 долларов во Франции. Это не совсем небольшая разница, мягко говоря. Страна постоянно не достигает своих целей по инфляции, которая в 2022 году достигла 16%. Политика в стране сильно разделена, с серией выборов, и с 2020 года было восемь премьер-министров, если включать и временные правительства.
Еще хуже то, что Болгария не может похвастаться хорошими результатами в выплате долгов своим кредиторам. Большую часть послевоенного периода она, конечно, была частью советского блока, но до этого не выплатила долги в 1915 и 1932 годах. Нужно признать, что это лучший результат, чем у Греции, которая не выплатила долги шесть раз за последние двести лет, но большую часть 19 века Болгария была частью Османской империи, которая также не славится финансовой стабильностью.
В рамках любого разумного периода времени это не выглядит как очень хорошая инвестиция для облигационных инвесторов. Таким же образом лев претерпел четыре преобразования с тех пор, как Болгария стала независимым государством, причем последняя деноминация была в 1999 году, когда один новый лев заменил 1000 старых. Опять же, это не валюта, которая была подходящим местом для хранения ваших сбережений.
Пятнадцать лет прошло с момента начала греческого финансового кризиса, который потряс еврозону, что, вероятно, достаточно долгий срок, чтобы забыть большинство его основных уроков. У кризиса было много причин, но суть его была следующей: Грецию заставили присоединиться к зоне до того, как она была готова, и до того, как ее экономика сблизилась с более развитыми соседями, что побудило ее политиков брать безрассудные займы в валюте, которая была так же хороша, как немецкая, и накапливать долги, которые оказались неустойчивыми.
В конечном итоге весь карточный домик рухнул, угрожая стабильности банковской системы всего континента. Это вызвало серию кризисов, которые затронули Италию, Испанию, Португалию и Ирландию, и от которых им потребовались годы, чтобы восстановиться, и заставило ЕЦБ запустить план спасения, который все считали исключенным из договоров.
На самом деле Болгария — это Греция на роликовых коньках. Конечно, зона смогла восстановиться после греческого кризиса и снова встать на более стабильную финансовую основу. Но это был долгий и трудный процесс, было потеряно десятилетие, а Греция пережила самый тяжелый спад производства из всех развитых стран со времен Великой депрессии 1930-х годов. Зоне может повезти, и Болгария беспроблемно интегрируется в более широкую европейскую финансовую систему.
И все же суровая правда такова: принятие Болгарии в зону — это очень большой риск и решение, принятое на чисто политических основаниях. Это может привести к очередному краху системы — и лидеры зоны смогут винить в этом только себя.
Оригинал на болгарском языке
Страната е Гърция на ролкови кънки, пише Матю Лин, британски финансов журналист
Само преди няколко години инфлацията в България беше двуцифрена. През последните две години в страната се проведоха седем кръга от избори. Корупцията е широко разпространена, а големите индустрии са малко. Никой не би определил България като страна със стабилна икономика. Но, е, нека не обръщаме внимание на това. Европейската централна банка (ЕЦБ) има страхотна идея. Да обединим валутата ѝ с тази на Германия, Белгия и Франция. Какво може да се обърка? Това пише Матю Лин, британски финансов журналист, за The Telegraph, цитиран от ФОКУС.
Ами, доста неща, както се оказва. Както показа Гърция преди 15 години, принуждаването на една страна да влезе в еврозоната, преди да е готова, може да доведе до срив на цялата валута. Еврото оцеля след гръцката криза, но това не означава, че непременно ще оцелее и след България.
Това със сигурност е още една важна крачка напред за еврото. В сряда Брюксел и ЕЦБ потвърдиха, че България най-накрая е изпълнила всички критерии за присъединяване към еврото. Официалното решение се очаква през юли, а замяната на лева ще се състои на 1 януари следващата година.
Можем да очакваме тежка реч от Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия, за разширяването на европейското семейство. Ще има и грандиозни изявления от Кристин Лагард, председателката на ЕЦБ (ако дотогава не е напуснала, за да оглави Давос), за това как еврото най-накрая заема мястото си на световната сцена. И ще има и фойерверки, докато старата валута тихо бъде погребана и бъдат въведени новите банкноти и монети.
Разбира се, от една страна това ще бъде победа за единната валута. България ще бъде 21-вата страна, която ще приеме еврото, а фактът, че все повече страни се присъединяват към него, със сигурност е знак за неговата сила, дори и наистина успешните икономики в Централна Европа, като бързо развиващата се Полша, да не проявяват абсолютно никакъв интерес към него. И в началото това всъщност няма да има голямо значение за икономиката. Българският лев вече е обвързана с еврото чрез валутен борд, което означава, че той не може нито да се повиши, нито да се обезцени.
Проблемът е, че е много трудно да се разбере как България може да бъде разглеждана като част от естествена валутна зона с Германия и Франция. Един от проблемите е, че голяма част от избирателите изглежда не желаят особено еврото. Миналата седмица в София се състоя митинг в знак на протест срещу решението, а независимият президент на страната Румен Радев вече предложи референдум по въпроса, което правителството критикува като "саботаж".
Може да се надяваме на малко по-установено съгласие по толкова важен въпрос като приемането на нова валута. Все пак, ако оставим настрана този въпрос, по-притеснителни са фундаменталните икономически фактори.
За начало, България е една от най-бедните страни в ЕС, с БВП на глава от населението от 15 800 долара (11 700 лири) според данни на Световната банка, в сравнение с 54 000 долара в Германия и 44 000 долара във Франция. Това не е точно малка разлика, меко казано. Страната постоянно не постига целите си за инфлацията, като през 2022 г. тя достигна 16%. Политиката в страната е силно разделена, с поредица от избори, като от 2020 г. насам е имало осем министър-председатели, ако включим и временните правителства.
Още по-лошо е, че България не може да се похвали с добри резултати в изплащането на дълговете си към кредиторите. През по-голямата част от следвоенния период тя, разбира се, беше част от съветския блок, но преди това не е изплатила дълговете си през 1915 и 1932 г. Трябва да признаем, че това е по-добър резултат от този на Гърция, която не е изплатила дълговете си шест пъти през последните двеста години, но през по-голямата част от 19 век България е част от Османската империя, която също не се слави с финансова стабилност.
В рамките на всеки разумен период от време това не изглежда като много добра инвестиция за облигационните инвеститори. По същия начин левът е претърпял четири преобразувания, откакто България стана независима държава, като последната реденоминация е през 1999 г., когато един нов лев замени 1000 стари. Отново, това не е валута, която е била подходящо място за съхранение на спестяванията ви.
Петнадесет години са минали от избухването на гръцката финансова криза, която разтърси еврозоната, което вероятно е достатъчно дълго време, за да бъдат забравени повечето от основните ѝ поуки. Кризата имаше много причини, но същността ѝ бе следната: Гърция бе принудена да се присъедини към зоната, преди да е готова и преди икономиката ѝ да се сближи с по-развитите ѝ съседи, което насърчи политиците ѝ да теглят безразсъдни заеми във валута, която бе толкова добра, колкото германската, и да натрупат дългове, които се оказаха неустойчиви.
В крайна сметка цялата къща от карти се срути, заплашвайки стабилността на банковата система на целия континент. Това предизвика поредица от кризи, които засегнаха Италия, Испания, Португалия и Ирландия, и на които им отне години да се възстановят, и принуди ЕЦБ да стартира спасителен план, за който всички смятаха, че е изключен от договорите.
В действителност България е Гърция на ролкови кънки. Разбира се, зоната успя да се възстанови от гръцката криза и отново се постави на по-стабилна финансова основа. Но това бе дълъг и труден процес, загубено бе едно десетилетие, а Гърция претърпя най-тежкия срив в производството от всички развити страни от времето на Голямата депресия през 1930-те години. Зоната може да има късмет и България да се интегрира безпроблемно в по-широката европейска финансова система.
И все пак суровата истина е следната: Приемането на България в зоната е много голям риск и решение, което е взето на чисто политически основания. Това може да доведе до поредния срив на системата – и лидерите на зоната ще могат да винят само себе си за това.
Источник: Fakti.bg (со ссылкой на The Telegraph)
Дата: 08.06.2025
Ссылка: https://fakti.bg/world/977034-the-telegraph-balgaria-moje-da-srine-evroto